Родила съм се под знака на Телеца. Един астролог ми каза, че Телците обичали да тичат с тежести на глезените, защото били привързани към земята. Телците притежават земна мъдрост, въпреки че имат силно развит усет към Любовта, красотата и чувствеността, тъй като зодия Телец се управлява от планетата Венера. Явно бях се явила в този живот под знака на Телеца, родена в средата на май, за да се занимавам с въпросите на женското и мъжкото начало. И тъй като бях Телец, си бях избрала труден физически живот. Твърди се още, и че хората с такъв произход били “владетели на скръбта“. Но, какво означава това, ли?! Вярно, че сме бурни и непокорни... Или може би така отклоняваме скръбта?!.. Знам само, че не бива да смесвам скръбта с депресията. Това бяха и са различни чувства!
Според мен ширещата се мъка в днешния свят може да се разглежда като процес на пречистване от всичко минало, за да се отвори място за радостта, която по право ни принадлежи в бъдеще. Като човешки същества ние носим моралното задължение да търсим Радост... Неспособността да се движиш е определението на скръбта. Когато се отърсиш от скръбта, получаваш възможност да приемеш следващтото ниво на радост... Значи човечеството е морално задължено да търси Радост!
Понякога, когато съм сред хората, се случва така че, комарите хапят само мен. Явно, привличам към себе си онова, от което се страхувам. И се чувствам ужасно самотна, и знам, че изживяното от мен ще бъде непонятно за всеки, с когото бих го споделила. Защото под мен се простира само море от облаци. Но тогава винаги си спомням съвета на баща ми: ” Човек пътува най-бързо, когато е сам. ” И така понякога си ходя насам - натам, обзета от самосъжаление, а същевременно величествен вятър ме носи в небето!... И когато танцувам - танцувам, когато спя - спя, да! , и ако в един миг, докато се разхождам в някоя прохладна гора и мислите ми се зареят към далечни теми, в следващия момент отново ги насочвам към разходката, към прохладата, към сладостта на тази самота, към себе си...
Признавам, че бях разочарована от прекалените си амбиции. Това ми се случва често - губя пътя заслепена от силното желание да постигна Целта. Но човек трябва да постигне някакъв вид Успех, за да разбере, че съществува и друг. И това е Любовта!!! Смелостта в Любовта е не по-малко важна от куража да предизвикаш промяна в Обществото. А най-важната форма на Любовта е да приемеш последствията от израза на нечия свободна воля. Ето защо се сбогувах с общоприетата представа за Любов и си помислих, че сексът е танц между желаното и необходимото. Постепенно започнах да разбирам смисъла на израза: “Не съдете, за да не бъдете съдени!” Защото когато съдим другите, всъщност съдим себе си. Няма разлика. И така щом стъпя върху голата земя... жалкия ми егоизъм се стопява. Превръщам се в прозрачно око, аз съм нищо, аз виждам всичко, потоците на Вселенското съществуване струят през мен, Аз съм част или частица от Бога. Времето напредва и откривам, че 3/три/ неща пречат на щастието ми: преценката на другите, отрицателните мисли и завистта...
Прекланям се пред знанието, че в мен - земния Телец, е заложено равновесието на женското и мъжкото начало и способността да откривам Радост във всичко, което се случва. Целият живот е един урок по себепознание. Колкото по-добре се познаваме, толкова по- добре може да се справим със себе си. И въпреки това си спомням прозрението на Уди Алън, който с типичния си истеричен реализъм ни убеждава: ” Поразен съм от желанието на хората, които искат “да опознаят” Вселената, след като е достатъчно трудно да се оправиш дори в Китайския квартал.” И двете гледни точки съдържат в себе си своя безусловна истина.
В крайна сметка се опитваме да избягаме от въпроса /за съществуването!.../, като трупаме имущество, престиж, власт, стоки, слава, забавления и накрая, като се опитваме да забравим, че Ние - че Аз - съществуваме! Независимо колко често човек мисли за Бога, ходи на Църква, доколко вярва в религиозните идеи, ако остане като цяло
глух към въпроса за смисъла на Съществуването, ако няма отговор на този въпрос, той чисто и просто регистрира изтичането на времето и живее и умира, като милионите предмети, които произвежда. Такъв човек мисли за Бога, вместо да преживява Бога.
Хората казват, че онова, което всички ние търсим, е смисълът на живота... Аз мисля, че онова, което действително търсим, е усещането, че сме живи, така че нашите житейски преживявания, в чисто физически план, да намерят съзвучие със собствената ни най-дълбока същност и реалност. По такъв начин наистина можем да усетим екстаза от това, че сме живи! Въпреки, че човек е крехко същество и оживява изковавайки слабостите си в сабя!

Светлана Терзиева - Сесил

Become well acquainted with yourself
I am born under the zodiac sign of Taurus. One astrologer told me once, that Taurus loves to run with weights on their ankles because he is devoted to the ground. The Taurus possesses earth wisdom, despite they have greatly developed sense of love, beauty and sensibility, because Taurus is ruled by the planet of Venus. Obviously I appeared in this life as a Taurus, born in the middle of May, to deal with the subject of man’s and woman’s beginning. And because I was Taurus I chose difficult physical life. It is also said that the people with such origin were “masters of the sorrow”. But what does it mean?! It is true we are impetuous and unvanquished…Or may be that way we are turning aside the sorrow?!.. I only know that I shouldn’t mix the sorrow with the depression. These were and still are different feelings!
On my opinion the spread suffering nowadays could be taken up as a process of purifying from all past, to set free space for the joy, which belongs us in the future by right. As human beings we carry the moral obligation to look for Joy... The inability to move is the definition of sorrow. When you shake off the sorrow, you earn the possibility to accept next level of joy…So the humanity is morally obliged to look for Joy!
Sometimes when I am among the people, it is happening that the mosquitoes are biting only me. Obviously I draw the things I fear from. And I feel terribly lonely and I know that the suffered from me will be incomprehensible for everyone, I would like to share with. Because only sea of clouds extends under me. But then I always remind my father’s advice:
“ Man is travelling fast when is alone. “ And that way sometimes I am going hither and thither, seized by self-regret, meanwhile great wind is taking me in the sky!.. And when I am dancing - I am dancing, when I am sleeping – I am sleeping, yes!...And when at one moment my thoughts go in remote themes while I am having a walk through cool forest, in the next moment I am directing my thoughts to the walk, the freshness, to the sweetness of this loneliness, towards me.
I confess that I was disappointed from my exceptive ambitions. This is happening often – I am loosing the way blinded from the strong desire to achieve the Goal. But a man needs to achieve some kind of Success to understand there is another too. And this is the Love!!! The braveness in the Love is not less important than the courage to provoke a change in the Society. And the most important form of the Love is to accept the consequences of the expression of someone’s free will. That is why I said Goodbye to the generally accepted idea of Love and I thought that the sex is a dance between the desired and the necessary. Gradually I began to understand the sense of the phrase: “ Don’t put in trial, to be not put in trial! ” Because when we judge the others we actually judged ourselves. There is no difference. So when I step on the bare ground… my pitiful egoism melts. I turn in transparent eye, I am nothing, I see everything, the streams of Universe existing are spurting from me, I am a part or a bit of God. The clock is ticking and I discover that there are 3/three/ things that obstruct my happiness: the estimation of the others, the negative thoughts, the envy…
I bow to the knowledge that in me – earth Taurus, is put the equilibrium of man’s and woman’s beginning and the ability to find Joy in everything that is happening. The whole life is a lesson of self-learning. As much we know ourselves as much we could get the better of ourselves. Despite that I remember enlightenment of Woody Allen, who with his typical hysteric realism is convincing us: “ I am stunned from human’s desire, who wants “to get known” the Universe, as it is hardly enough to find the right direction in Chinese quarter. “ The two viewing points consists in themselves their own absolute truth.
At the end we try to escape from the question /for the existing/, while amassing property, prestige, power, goods, glory, fun, and finally we try to forget that We – that I exist! No matter how often man thinks about God, goes to Church, how much believes in religious ideas, if he remains deaf to the question of the sense of the Existing, if he has no answer of that question, he is just registering the flowing of the time and live and die, like the millions of objects, which is producing. Such a man thinks about God, instead of going through God.
People tell this that we all are looking for is the sense of the life… I think that the thing we are looking for is the sensation that we are alive, so our worldly experiences, in physical matter, should find harmony with our deepest nature and reality. In such way we can feel the ecstasy from that we are alive! Despite of the fact that the man is a frail creature and revives, shaping his weakness in sword!

Svetlana Terzieva - Sesil