МОЯТ ПРАДЯДО Е МОЯТА ГОРДОСТ!
Моят прадядо се казва Добри Марков Дундаров и е бил артист в Народен театър“Иван Вазов”, а после и в пловдивския театър.
Той е голямата ми гордост, защото смятам, че страстта си към театъра и сега киното съм наследила от него. А и визуално – той е висок, строен, тъмнокос. Бил е с чувство за хумор, бохем, любвеобилен, въобще обаятелен!
Първо искам да изясня, че той е мой прадядо по майчина линия. Т.е. на моята майка Клара Дундарова /сега терзиева – б.а./, е бил дядо и баща на баща й Радко Дундаров.
Първоначално е имал голяма любовс актрисата Мария, от която му се ражда първородният син - Марко, но в последствие се жени за прабаба ми Тинка Игнатова – учителка. От нея се раждат другите му две деца – Радко и Ада. Именно Радко Добрев Дундаров е моят дядо и баща на майка ми. След известно време прадядо ми Добри се развежда с прабаба ми и се жени официално за първата си любовактрисата Мария, с която са сред основателите на пловдивския театър, защото тя явно родом е от там.
Преди това прадядо ми Добри Дундаров е един от първите актьори в Народен театър“Иван Вазов”, който е приближен на главният драматург на театъра П. К. Яворов. Така например Добри Дундаров с успех участва като актьор в едни от най-известните пиеси на Яворов – “В полите на витоша”, чиято премиера се е състояла на 01. 09. 1911 г. И “Когато гръм удари, как ехото заглъхва”, чиято премиера е на 12. 10. 1913 г. Така той е един от първите артисти /т.нар. “ първо поколение артисти”/, може да се каже и от първите основатели на народния ни театър.
На 01. 05. 1928 г. В народен театър“Иван Вазов” артистът Добри Дундаров чества 30 годишна сценична дейност. Представлението е “Нора” от Х. Ибсен. Той е в ролята на Гюнтер, а в останалите роли се четат такива имена като Адрияна Будевска, Сава Огнянов, Елена Снежина и др. Началото на представлението е в 20 ч. Това е прощалното му представление, организирано от комитета към народен театър“Иван Вазов” и “Съюз на българските драматически и оперни артисти” /прилагам програмата от представлението – б.а./.
Прадядо ми Добри Дундаров се пенсионира и заживява с втората си съпруга-актриса Мария Дундарова и първородния си син Марко. В един момент двете семейства решават да продадат голямата си къща в Пловдив и да си купят 2 апартамента, в които да живеят поотделно - добри и съпругата му, и синът им Марко и съпругата му. Но, тогава настъпва инфлация на парите и те девалвират, вече нищо не можи да се купи с тях. Така прадядо ми довършва дните си в ...старчески дом за артисти в Пловдив.
Всичко това научих от майка ми Клара Дундарова /сега Терзиева – б.а./ и сестра й, т.е. леля ми Емилия Дундарова, както и от тяхната майка Йорданка Дундарова. Впрочем, прадядо ми е имал желание и намерение да подготви майка ми за актриса, дори са я приели в театралната група към БНР тогава, като той е оказал основно влияние и подготовка за това, но в последствие тя се е отказала и е завършила икономика. За съжаление аз не можах да го видя на живо, но благодарение на запазените материали и спомени-разкази си го представям така сякаш съм го познавала. Вярвам, че желанието да се занимавам с кино съм наследила от него. Ето защо през 1994 г. ме приеха в натфиз “Кръстьо Сарафов”, специалност “кинознание и драматургия”, била съм сценарист на предаването за българско кино “Понеделник 8 и половина” по БНТ, снимала съм се като актриса във филмите: “Вагнер” /1998/9 г., реж. Андрей Слабаков/, “Прости нам” /2002/3 г., реж. Владислав Икономов/, новелата “Грешката” /2003 г., реж. Петко спасов/, “Бай Ганьо се завръща от европа” – 4 сериен тв филм на бнт /2004 г., реж. Иван Ничев/, “Леден сън” /2005 г., реж. Иван Георгиев-Гец/ и в българо-холивудската продукция “Деца от восък” /2006г., реж. Иван Ничев, прод. Менахем голан/ и не смятам да спирам дотук. Бъдещето ще покаже!...
Повече за творческата кариера на Сесил в киното може да научите като посетите страницата и: Сесил в Киното